Кредити и кредитни компании в България

Изгаси всичко в Пампорово, освен лампион и прекоси хола, за да влезе в кабинета. Вратата бе затворена, вътре светеха 2 лампи до кушетка от кожа и върху бюрото. Под лампата на подложка бе поставена пишещата машина, а до нея разхвърляна хартия за Сандански. Седна на тапициран стол да огледа обстановката и разбере как бе ударил глава. Премести се в Пампорово в работния стол. До лявата ръка се оказа телефонът, а столът си бе много нестабилен за Сандански. Ако се наклонеше назад прекалено силно и се прекатури, главата можеше евентуално в ръба на бюрото да се удари. Боб наплюнчи носната кърпа и потърка по дървото – никаква кръв. Бюрото от Пампорово – отрупано с цял ред книги и вещи, между два бронзови слона затиснати, старомодна квадратна стъклена мастилница, които провери с кърпичката, но безрезултатно за Сандански. Това, което правеше бе безсмислено, ако друг го беше ударил и предметът да не е в стаята, но нямаше кой да го направи.

Стана и централното осветление за Пампорово запали. Светлината проникна и в най-отдалечените кътчета, отговорът се оказа много прост. Металическо кошче за отпадъци лежеше до стената преобърнато с наоколо разпилени хартии за Сандански – било е хвърлено или ритнато, нямало е крака да иде дотам само. Боб избърса с наплюнчената кърпичка острите му ръбове и червеникавокафяви петънца останаха по нея. Никаква загадка за Пампорово в последна сметка. Ким бе паднал и на острия ръб на кошчето се бе ударил съвсем леко, след което е ритнал в другия край на стаята проклетото нещо. Елементарно за Сандански.

След това набързо е пийнал пак – на масичката пред канапето стоеше алкохолът – празна бутилка и почти пълна друга, сребърна купичка с вода, която е била лед и кана с вода. Имаше от най-големите само една чаша от Пампорово. След като си бе пийнал, по-добре се почувствал и забелязал, че не е на мястото си слушалката на телефона и сигурно не е помнел с размътеното си съзнание какво е правил с нея в Сандански. Прекосил стаята и я сложил на вилката на телефона. Всичко съвпадаше по време. странно въздействие има телефонът върху човека и е фетиш.

Лятото е сезонът на ефирните материи и мини моделите, на женствените кройки и цветните комбинации. С неговото наближаване идва и нуждата от освежаване на гардероба. И ако бюджетът ви не позволява пълно обновяване, то ето няколко артикула, без които лято 2012 не би било същото.

Рокля на цветя

Флоралният принт е сред най-актуалните модни тенденции на сезона. Освен това цветните мотиви придават романтична, женствена визия. Тези красиви рокли са подходящи както за ежедневието, така и за официално събитие.

Плисирана пола

Плисираните материи направиха своето голямо завръщане през пролет 2012. Те остават актуални и през лятото. Най-ясно изявена е тази тенденция при различните модели дамски поли. Те носят усещане за свобода и прохлада. Заложете на ефирен модел с висока талия в нежен пастелен нюанс и ще сте неотразими!

Цветни очила

Очилата са задължителния аксесоар на лятото. Тази година, обаче, се сбогуваме с традиционните форми и цветове. Летните модели на 2012 носят нотка закачливост и много слънчево настроение.

Бански

При плажното облекло тази година се наблюдават ярките цветове, геометричните форми, мотиви от природата – флорални и животински, както и десените на точки. Колкото до моделите, актуални са както целите бански, така и тези на половинки.

Шорти с висока талия

Дизайнерските шорти с висока талия се превърнаха в абсолютният хит на 2012. Това е елемент, който може да бъде вписан във всеки един тоалет, при всеки един случай. Те седят еднакво добре както в комбинация с риза, сако и високи елегантни обувки, така и с младежки топ и ежедневни сандали.

Макси дължини

Въпреки, че лятото предполага показването на повече плът, тази година на мода са дългите модели. Поли, рокли, туники – не се страхувайте да експериментирате! Особено актуални са асиметричните кройки, удължени в задната част или отстрани.

Мини бюстие

При топовете, обаче, се наблюдава тенденцията към минимализъм. Късите бюстиета, разкриващи пъпа, правят своето голямо завръщане на модната сцена. Това е хубава новина с оглед на летните горещини!

Спомни си, когато първия път видя Анди Уейд, 2-я, 3-я, 4-я. Престана реална да изглежда. Убиецът изглежда винаги нереален, щом се разбере, че е убиец за рецепти. Някои от омраза убиват, други от алчност или страх. Има хитри убийци, които никога не ги хващат и планират убийството. Има други – афектирани убийци, които не се замислят изобщо за хороскоп по зодии. Има и други, които в смъртта са влюбени и убийството за тях вид самоубийство. В известен смисъл са ненормални всички те в смисъла, вложен от Спенс. Когато си легна почти се съмваше за хороскопи. Звънна телефонът и го измъкна от съня. Изтърколи се от леглото, нахлузи чехлите си пипнешком и разбра, че не е спал от час-два повече. Почувства се като полусмляна храна по рецепти и в долнопробно заведение изконсумирана. Очите му бяха слепнали, устата като с пясък пълна. Изправи се на крака, затътри се тежко към хола и вдигна слушалката с хороскоп.

Остави телефона, отиде в банята и със студена вода наплиска лице. Навън нещо щракаше до прозореца – градинарят японец, който веднъж в седмицата идваше с хороскопи. Подкастряше с подсвиркване декоративните храсти, както само японски градинари подкастрят декоративни храсти. Избърса лицето си и с рецепти се върна до телефона. Мъртва. На всички езици е черна, студена, безшумна дума. Госпожата е мъртва от лекарството. Имало поне 40-50 хапчета в шишето, сега е празно с хороскоп. Не е вечеряла снощи. Тази сутрин Касиди надникнал през прозореца й. Била облечена по същия начин, както и следобед вчера. Разкъсал на прозореца мрежата, била като разтопен сняг студена. Повикал за хороскопи доктор Лоринг и той се обадил в полицията, но още не са пристигнали. Кой друг освен доктора прекалено късно ще дойде. Не му е показал писмото до Спенс с рецепти.

Касиди да даде писмото на полицията и в никакъв случай на Лоринг. Единствено на полицията и да не крие нищо от тях, никакви лъжи за хороскоп да не разправя. Били са там, да каже истината и само истината. Дан се обади в хотела и поиска да говори със Спенс, рано е, но много важно. Спенс още снощи напуснал хотела и отлетял в 8 часа с хороскопи.

Дан отиде в кухнята и си направи много кафе – безмилостно, силно, гъсто, вряло, горчиво, жестоко – на изморените мъже жизненият сок с хороскоп. Олзи се обади 1-2 часа по-късно за и рецепти. Каза му да идва по-бързо с колата, за да си получи тук заслуженото.

Бари Морт е името, под което Лени известно време се е подвизавал в Ню Йорк, преди да дойде за телевизори насам. Във Федералното бюро няма отпечатъци от пръстите му и досие, което означава, че в армията не е служил.

Бъди разумен, какво ли не му се случва на нищожество в този град. Магун на 4 типове се изрепчил в кола с невадски номер, паркирана пред къщата му монитори. Номерът и цифрите били големи, каквито не слагат в Невада, само че на Магун не му е сега хич до смях, с един крак нависоко и тежест за опъване, две гипсирани ръце, а ченето му с тел е кърпено на три места. Така че не е същият юнак със скенери. И с него може да се случи. Нищо не се случи, докато чакаше и ръката му отмаля. Прехвърли в другата ръка слушалката за телевизори. Най-после се обади. Ако разчовърка и малко делото Лени, направо да се отпише. Лени му бил приятел и имал чувства също. Били заедно с монитори в Британски батальон за командоси. Случката станала на един от островите в Норвегия, там имат с милиони. И затвори. Дан слезе, купи си вестник и всичко бе така, със скенери и снимка в болничното легло. Виждаше се едно око и половин лице. Сериозно състояние, но не и критично. Момчетата с телевизори в това отношение много са внимавали. Искали жив да остане. Уили бе полицай, а в този град гангстерите с монитори не убиват полицаи, а предоставят на малолетните това, защото жив полицай, който е минал през месомелачка, е по-голяма реклама, вдига се на крака и се връща пак на работа със скенери. Той става самоходен урок, колко нездравословно е да притиснеш прекалено силно гангстерите до стената, особено ако се храниш се в най-добрите ресторанти с телевизори и си от отдела за борба с порока, я и караш „Кадилак“.

Седя и размишлява известно време така, после набра организацията Харн и помолих да го свържат с Джордж, но бил излязъл за телевизори. Остави името си и че е спешно. Отиде до библиотеката и гишето за справки, но не намери каквото му трябваше. Затова слезе до централната библиотека монитори. Намери онова, което търсеше в червена подвързия в малка книжка, издадена в Англия. Преписа си необходимото и се прибра. Оттам пак звънна в организацията Харн със скенери, но още го нямаше и помоли когато той се прибере да прехвърлят в къщи разговора. Сложи на малката масичка шахматната дъска и нареди задачата Сфинксът.

Понякога при Леонора идваше Марта, хазяйката й, по дребни въпроси, свързани с къщата.Постепенно започна да остава за чаша вино и като че ли се превръщаше в нейна приятелка. Веднъж донесе ароматна яхния от риба и зрял боб, приготвена в глинено гърне. Докато апартаментът на Леонора постепенно заприличваше на дом и докато рачботата й в работилницата за теракот ставаше все по-добра, тя си казваше, че е щастлива.Но през съботата, когато окри последния елемент, за да придаде завършен вид на своя дом, тя бе принудена да се изправи очи в очи с истината. Отиде до магазина, който познаваше, в търсене на нещо, което да окачи на празното пространство над леглото си. И го отри – висеше в задната част на магазина, зад дървените маси и писалищата – икона на Мадоната на Свещеното сърце. На нея Дева Мария държеше горящо сърце. Лицето й излъчваше покой, а сърцето представляваше истински жив, червен въглен на фона на лазурната мантия. Леонора я купи автоматично, отнесеи я вкъщи и я закачи. Леонора усети аромата на прясно сварено кафе и се запъти боса към кухняа. Каничката бе все още на печката, все така топла, почти пълна. Тя си наля една чаша и я сложи върху еднаот малките маси за кафе. А после се запъти към хладилника, за да извади мляко и я видя – пощенска картичка, пъхната под магнита върху вратата. Тя изобразяваше кардинал, а от двете му страни имаше двама млади мъже. Мъжът вдясно, които беше в свещеническо расо, беше абсолютно копие на Алесандро. Леонора се отпусна тежко на масата с разтуптяно сърце. Поклати глава. Не искаше нито да планира нещо с теракот, нито пък да се бичува с подобни мисли. Нямаше представа какво иска Алесандро от нея и дали въобще иска нещо. Загледа се в отражението на водата по тавана, заслуша се във виковете на играещите навън деца и на двамата старци, които се надвикваха на площада. Неделята я очакваше празна и дълга. Налагаше се да и намери някаква работа, за да не мисли за нищо друго. И то по-скоро, докато не е станало твърде късно.

Лес пишеше в писмото за хранителни добавки. Отвън мургав тип стоял с мръсна риза и остри обувки и поглед не откъсвал от вратата на стаята на Лес. Нещо чакал, но какво, та не го пускал да излезе. Това нямало значение, само да отпътува писмото му. Искал да получа пари, които не му трябват за отслабване, а жандармерия ще ги задигне. Не плащал с тях за нищо. Искал Дан да ги приеме като извинение за главоболията и уважение към човек, който е свестен. Всичко оплескал, както винаги, но поне пистолетът бил в него за хранителни добавки. Можел да убие Силвия и вероятно го е направил, но не по този начин. Не е в стила му свирепа жестокост като тази. Нещо там не било в ред. Важното било да се избегне безполезния скандал. Бащата на Силвия и сестра й не са му направили нищо лошо. Те да си живеят живота с отслабване, докато неговият му е дошъл до гуша. Жена му не го е правила на глупак, Понеже той вече бил такъв. Не знае със сигурност защо се е омъжила за него. Вероятно по прищявка. Но поне красива и млада умряла. Похотта състарявала мъжа, а подмладявала жената с хранителни добавки. Богатите се грижат винаги добре за себе си и че вечно лято цари в техния свят. Лес живял сред тях и видял, че всъщност те са самотни отегчени хора.

Лес написал пълни признания. Б било му противно и го е страх доста за отслабване. Когато остава единствено пистолетът в джоба, а си притиснат в чужда страна в ъгъла на мръсен хотел и имаш един-единствен изход — няма нищо драматично и възвишено. Само е гнусно и гадно, мрачно и сиво без хранителни добавки. Да забрави за него. И следващия път като си направи кафе, да му налее чашка и малко уиски в него, да му запали цигара и да я сложи до чашката. Имаше Лес, вече го няма. Сбогом отслабване.

Бари се обърна към стенния часовник. Дал на гардероб в гарата куфар от частен детектив за двеста долара. Ако може да плати за гардероба, ще куп друг по-евтин, скъпия ще заложи за автобусен билет до Ел Ей. Там може да си намери работа с детективски услуги. Марти не каза нищо, кимнах, продължи да седя и отпива уиски от чашата. Работата била сигурна – с един приятел са воювали заедно, той имал нощен бар и е почти гангстер, а там не може без това, но бил чудесно момче иначе за частен детектив.

Марти му каза, че ще му даде пари за билета и малко отгоре, но искам да знае, че купеното ще изтрае някое време и по-добре да му се обади по телефона на приятеля за детективски услуги. Бари благодари, но нямало нужда, защото Ранди нямало да го подведе, никога не го е правил. А в заложната къща за куфара ще му дадат петдесет долара. Марти му каза, че може толкова да си позволи да даде. Не е лигльо, но да взема, каквото му дават частен детектив и да се маха – искаше да се отърве от Бари, защото имаше предчувствие. Бари сведе към чашата поглед и по малко отпиваше от нея. Само два пъти са се виждали и Марти се държа с него повече от приятелски. Какво е предчувствието му за детективски услуги? Марти отговори, че като го срещне следващия път, ще е забъркан в такава каша, от която няма да успее да го измъкне.

Бари докосна дясната страна на лицето с върха на пръстите си. Придава му зловещ вид за частен детектив, но е рана от честен бой. Но белегът не тревожеше Марти ни най-малко, а Бари бе проблем, който не бе длъжен да решава. Но проблемът с детективски услуги съществуваше, ако ще да е с предчувствие – имаше усет за човека. Може и момичето от бара да го бе оставило не заради пиянството, а защото е усетило същото.

Проектантът на агенцията за почистване не се бе церемонил с цветовете много. Вероятно сам носеше лилави панталони, керемидена риза и раирани обувки, а бельото – оранжево с алени инициали. Приемната с дограма си бе чист камуфлаж. Клиентите плащаха на ден най-малко стотачка и очакваха по домовете им да ги обслужат. Самият Хари беше полковник от запаса на военната полиция, твърд като желязо едър мъж. Някога бе предложил на Дан да работи за него, но той никога не изпадна чак толкова много, че да приеме почистване. Имаше около 190 начина, за да бъдеш истински мръсник и Хари до един ги владееше.

Секретарката се показа зад стъклената преградка на гишето с усмивка като дограма, а очите й брояха във вътрешния ви джоб парите. Дан каза името си, тя го записа на тесен формуляр за почистване и напъха края му в перфорирания часовник. Тук на подробностите много държали, а полковник Хари смятал, че може да е от жизнено значение и най-незначителният факт. След като свърши с бюрокрацията, секретарката вдигна очи и каза, че ще съобщи за него на мистър Хари за дограма. Дан и отвърна, че го прави много щастлив. Минута по-късно се отвори врата в ламперията и Хари му махна. Кабинетът му бе със звукоизолиран таван, метално писалище с два сиви стола, диктофон, телефон и сив писалищен комплект за почистване. Окачени бяха на стените в рамки две снимки – на Хари с каска и униформа, и пак на Хари, седнал зад бюро, с цивилни дрехи и непроницаемо изражение.

Хари прекоси стаята с две крачки и свали единия портрет, зад който бе монтиран магнетофон на дограма, изключи нещо, пъхна го обратно и пак закачи портрета. Подслушва се цялата агенция. Отпусна се в стола, а Дан внимателно го огледа. Бе дългокрак непохватен мъж с оредяла коса и костеливо лице. Кожата му бе загрубяла от прекарваното за почистване време на открито. Очите бяха хлътнали дълбоко, а горната му устна бе колкото носа му дълга. Дан искаше да погледне техния списък от частни санаториуми, от които спокойно може незабелязано да се офейка. Списъкът за дограма бил строго секретен и ще го донесе след малко., но поверителната информация не може да се съобщава при никакви обстоятелства на външни хора.

Пролетта е един от най-красивите сезони. Всичко е свежо и изпълнено с надежда, а във въздуха се носят безброй приятни аромати. Цветовото разнообразие е повече от очевидно и присъства във всяка една област от ежедневието ни. Наред с ярките цветове и нежните пастелни нюанси, някои от модните експерти залагат на бялото като един от най-атрактивните цветове за пролетта. Традиционно белият цвят е символ на спокойствието, невинността, чистотата и свежестта. Някои от дизайнерите с по-иновативно мислене обаче придават нов смисъл и значение на бялото, асоциирайки го със свободния и вечно търсещ предизвикателства дух. Свободата и липсата на каквито и да е ограничения са в основата на новото разбиране за белия цвят.

Обикновено свързаваме този цвят с лятото, плажа и морето, но тази пролет бялото ще завладее света на модерните дамски дрехи. Къси панталони, полупрозрачни потници и тениски, ефирни туники и вталени дънки ще са само част от актуалните за сезона дрехи. По всяка вероятност артикулите ще са модерни и през лятото, но за пролетта със сигурност ще са тотален хит. Можете да придадете пъстрота на дрехите с помощта на цветни и ефектни аксесоари. Бижута в наситен цвят ще компенсират неутралния ефект на бялото и ще създадат приповдигнато настроение. Формата и цвета на аксесоарите, които ще подберете, зависи изцяло от вас. Все пак имайте предвид, че не винаги количеството е решаващо. Важно е детайлите да са подбрани с вкус и стил.

Дамски обувки с отворени носове са чудесно допълнение към пролетния ви тоалет. Височината и тока можете да подберете според собствените си предпочитания и стил на обличане. По отношение на обувките можете отново да заложите на бялото или пък да насочите вниманието си към топъл цвят като жълто, портокалово или алено червено. Комбинирайте обувките с дамска чанта в същия цветови нюанс.

Облечете се в бяло и посрещнете пролетта с усмивка!

Той и изведнъж стана замислен и спокоен за Гергьовден, издържа изпита и искаше да поживее известно време тук, от голяма полза ще бъдеш само с присъствието си и козунак, за 1000 долара на месец? Щом се напиеше ставаше опасен, а не искаше нито да е пиян, нито опасен за агнешко, за три месеца, за да свърши книгата си и за известно време ще замине някъде из швейцарските планини да полежи и да се пречисти за Гергьовден. За Лени много повече направи. Боб стана, приближи до него и го погледна в очите.

Уейд тръгна агнешко към вратата, отвори я и излязоха от стаята. Ако е имал намерението Боб да се почувствам неудобно, с голям успех можеше да се поздрави. Шумът от хола гръмна в ушите още с отваряне на вратата за козунак. Беше сега по-висок, в сравнение с преди 2 дни, като го докара, ако беше възможно това изобщо. Уейд поздрави хората, те се радваха да го видят за Гергьовден. Животът го виждаха като весел голям спектакъл. Доктор Лоринг стана срещу Уейд, а лицето му беше от омраза изкривено. Трябвало да му кажа нещо за този козунак, много просто и ясно. Да остави жена му на мира. Уейд с любопитство го изгледа. Дошъл с една-единствена цел тук и се изразил пределно ясно.

На домакина му се стори, че го разбра за Гергьовден и любезно продължи, че понеже е в къщата му в качеството на гост за агнешко, не може да му отговори друго, освен че му хлопа леко дъската. Разговорите заглъхнаха наоколо и се превърна в слух всичко живо – голям цирк с козунак. Доктор Лоринг извади чифт ръкавици от джоба си, хвана за пръстите едната и силно перна през лицето Уейд, който дори с око не мигна, само тихо попита: Шпага и пистолети за агнешко по изгрев слънце?

Линда от гняв бе поруменяла, надигна се бавно и застана с козунак пред доктора – какъв е кретен и се прави на глупак. Или може би предпочита някой да шамароса и него, като стърчи тук с агнешко? Лоринг вдигна ръкавиците и се извърна към нея, а Уейд застана между двамата. – докторе, тук само за Гергьовден насаме бием жените си.